9 а.м.

В девет сутринтринта, човек е чисто и просто, единствено и само себе си. Такъв какъвто е. Прекрасна неподправеност на истината, на спокойното ядоро и същината.Девет сутринта е прекрасно време за меко събуждане от утринни лъчи. За тих разговор и нежни усмивки.

Лениво ставане в ленив неделен ден е едно прекрасно начало. Прелюдия към сладки бананови палачинки и безцелно шлияене из празния апартамент.

Но това, което наистина прави прекрасно едно събуждане в неделя девет сутринта, е топлината на един единствен поглед.

и когато сънуваш кошмари,
просто протегни дългите си пръсти,
а аз ще заключа в прашния килер
старите чудовища..

..за да бъдат
и нежните ти ръце,
и сладката ти кожа,
и белите ти колена
тихи и щастливи

Може би някак заради пълнолунието, или заради късния час, или безвремието, или града, или тихия нощен дъх на нова пролет, или просто ей така..

- Знаеш ли... Представи си.. Може би на милиони километри от тук, в някоя паралелна вселена, някоя паралелна Слънчева система има някоя паралелна планета, досущ като нашата. Представи си.. Може би има паралелен град, с паралелни блокчета и улици, с паралелна таванска стая като нашата. И може би.. Може би, точно в момента на прозореца на тази паралелна стаичка, нашите паралелни двойници стоят един до друг, облегнати на перваза на малкото паралелно прозорче и сочат с пръст към нас. Точно както аз соча..

когато

небето

е

прекрсано

Малки моменти на безвремие запечатани на негатив. Малки красиви жестове, толкова лични, запазени с помоща на светлината на парче лента.

щастлив понеделник

щастлив понделеник
видях отражението си
в дълбоките ти кафяви очи

mittens

на моята Малка Принцеска

дойде ми на ум
че съм възприемал живота си
като чаша кафе,
която често ми се струваше горчива

докато не стигнах до дъното й,
на което беше отаена сладка захар

както на някои е нужно
само да погледнат към звездите
на мен ми трябва
просто да погледна дъното на моята чаша
за да бъда щастлив

по памет

мислейки за теб
се качих в автобуса
бях си взел две билетчета по 30 цента
когато осъзнах, че съм сам

Ричард Бротиган